Един слънчев лъч в изповед за изгубените друмища и надежда за завръщане към себе си, където са все още живи корените на заръката на предците ни: "Върнете се у дома. Ако вие не можете, децата ви да се върнат, ако они не могат, техните да се върнат оттамо, де сме тръгнале...". "И разправяйте отде ни е коленото..." щото тоя, де не знае отде са му корените, е като лист на ветър – че го дуне и че го отнесе тамо, де не му е местото.
"В изповед с болка, вяра и надежда, впрегнати в каруцата на една душа, която носи истината българска, като ген, непоколебимо и неотклонно, към корените на дървото, чиято смърт започва от върха. Ще се покаже този слънчев лъч зад баира на тази история, ще ни погали, стопли, събуди и поведе, и преведе през прекрасна цветна поляна, ще погали нея и нацъфтелите цветя. Ще ни преведе през баири, скали и камъни, над буки с полепнали по листата капчици живителна водица. Като крадец на спомени ще се промъкне в онова забравено и от Бога село, за което можеш да си купиш билет за влак без спирка."
Явор Спасов, актьор
Явор Спасов, актьор
"Пътят е символ на израстването на човека, на любопитството му към света, което го води към непознатото и новото в него. За да постигне човешката си същност, човекът трябва да излезе на пътя и да поеме към света, към другите, към мечтите. Пътят е различен от уюта, ласката и сигурността, които домът дава. Той е предизвикателството на един непознат и често враждебен свят. Той примамва с ценности, някои от които се оказват временни или фалшиви. Познаването, противопоставянето и изстрадването на истините, които крие в себе си, водят не само до опознаване на света, но и към вглеждане в себе си. Мъдростта е рожба на страданието. А страданието отваря очите за невидимото от зрящите, но духовно слепи люде. И така идва моментът на прозрението, преоткриването на света и поемането по пътя към дома... Идея библейска, но и повтаряща се за всеки един от нас, защото сме хора."
Галина Стайкова, филолог
Галина Стайкова, филолог
„Друмища до вкъщи“ е книга, която действа като вътрешен зов, пробуждащ паметта за принадлежност, смисъл и идентичност, скрити дълбоко под пластовете на забравата. Тя не предлага утеха, а истина, която раздвижва, разтърсва и връща човека към себе си, без заобикалки и без украси. Четенето напомня бавен преход, при който всяка дума тежи, всяка мисъл отеква, а тишината между редовете говори най-силно. Книгата създава пространство за вътрешно осъзнаване, в което човек започва да разпознава изгубени нишки от своята същност. Тя не учи, а припомня, не наставлява, а събужда вътрешна отговорност. Въздейства не чрез сюжет, а чрез усещане за истина, което се настанява трайно и променя гледната точка.
„Друмища до вкъщи“ е книга за завръщането, но не като движение в пространството, а като вътрешен акт на осъзнаване. Тя достига до читателя в момента, в който е готов да чуе, и остава с него дълго след последната страница. Това е текст, който не приключва, а продължава да живее вътре.
Подходяща е за хора, които усещат липса, но не знаят как да я назоват, за тези, които търсят смисъл отвъд шума, и за всички, които носят въпроса „Кой съм?“ като тиха болка. Книга, която не обещава, но дава дълбочина. Книга, която не води напред, а навътре.
„Друмища до вкъщи“ представлява литературно преживяване, което се разгръща бавно, с плътност, емоционална тежест и дълбока човешка искреност. Текстът не следва стандартни повествователни очаквания, а изгражда вътрешен пейзаж, в който читателят се движи със собствен ритъм. Всяка страница носи усещане за път, но невъншен, а дълбоко личен, където спомените, въпросите и неизказаното се срещат.
Особената сила на книгата е в способността ѝ да събужда памет, която не е интелектуална, а родова, емоционална и екзистенциална. Тя активира усещане за дълг, не като тежест, а като вътрешна необходимост да бъдеш цял. Четенето води до спиране, до вглеждане, до осъзнаване на загубите, които човек носи, без вина, но с отговорност към бъдещето.
Книгата работи като огледало, в което не се вижда образ, а следа. Следа от път, следа от избори, следа от пропуснати завои. Тя не обвинява, не съди и не поучава, а оставя място за вътрешно назоваване на онова, което дълго е било мълчано. Именно това мълчание превръща текста в дълбоко човешки и истински. В по-широк план, произведението засяга универсални теми, свързани с принадлежността, паметта, изгубения дом и смисъла на завръщането. То е подходящо за читатели, които ценят литературата като път, а не като развлечение. Книга, която изисква присъствие, но възнаграждава с дълбочина.
„Друмища до вкъщи“ не се чете на един дъх, а се преживява на етапи, като всеки етап носи различна яснота. Тя остава като вътрешен ориентир, към който човек се връща в различни моменти от живота си. Книга, която не обещава спасение, но предлага истина. И понякога това е достатъчно.
-
Автор:Горун Благун
-
Издателство:Atea Books
-
ISBN:9786197624755
-
Година:2025
-
Страници:328
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично