„История славянобългарска“ е първото възрожденско (на просвещението) произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765).
Приема се символично за начало на Българското възраждане. Четири години след написването на първата възрожденска българска история е ликвидирана Печката патриаршия, а на следващата година – и Охридската архиепископия.