Второ допълнително и преработено издание.
"Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките – какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една „История на Тракия“, при която като че ли всички събития и факти имат еднаква стойност, а да разгледам само тези събития и явления, които имат пряко отношение към древните ни прадеди.
Желанието ми беше да дам сигурното, а това, което не е сигурно, да го кажа ясно. Има толкова въпроси, които са дискутабилни, изискват допълнителни проучвания, има още незасегнати от науката проблеми, които ще се уясняват в бъдеще, и най-лошото – по много въпроси материалите са бедни. Затова в редица случаи по необходимост трябваше да се задоволя с излагане на различни мнения, да изказвам съмнения и към себе си, и към други, или направо да казвам: "Не знаем."
Георги Михаилов
Професор Георги Михаилов е роден на 19 октомври 1915 г. Завършва в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1938 г. и продължава обучението си в Сорбоната при Г. Вандриес и П. Шантрен. През 1940 г. работи в Археологическия музей в София. През 1941 г. е избран за асистент в катедрата по класическа филология на Софийския университет (1957 – доцент, 1963 – професор).
През 1947 – 1949 г. специализира в Париж при П. Шантрен, Ф. Шапутие, А. Жанмер (по гръцка религия в École des hautes études) и в прочутия Collège de France при Луи Робер по гръцка епиграфика. През 1948 г. получава докторска степен от Сорбоната.
Създава фундаментални научни трудове в областта на старогръцката епиграфика – изследването „Езикът на гръцките надписи от България, част I: Фонетика“ (1940), чието второ разширено издание излиза на френски език „La Langue des Inscriptions Grecques en Bulgarie, Phonetique et Morphologie“ (1943), „Гръцките надписи, намерени в България“ (1956) – в пет тома, за които през 1957 г. получава наградата на Френската академия за надписи и литература.
Член-кореспондент е на Германския археологически институт, на Британската кралска академия, на Френската академия за надписи и литература, на Института за научни изследвания в Принстън, САЩ. Основател и председател е на Международната асоциация по гръцка и латинска епиграфика. Носител е на награди и отличия, сред които орден „Кирил и Методий – I степен“ и медал на Кметството на Париж.