Елемента нова за македоно-българската история

Цена: 15.00лв.

Код:

12212
Тегло:

0.140 кг

Елемента нова за македоно-българската история, Георги Сотиров

Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой.

Наред с гореспоменатите указания, имаме и документ от 551 г., който може да ни убеди, че населението на славянските земи е имало свое писмо преди времето на Кирил и Методий. Този документ представлява сметка за извършена продажба, написана на латински в град Равена, но също така съдържаща няколко реда, написани на различен език с особена азбука. Преди да обсъдим този документ трябва да се отклоним малко, за да стесним границите на въпроса, който стои пред нас. Гетите, чийто език е научил Овид, са били траки. Били ли са също и славяни?

Книгата „Елемента нова за македоно-българската история“ от Георги Сотиров представлява задълбочено изследване, което разкрива нови аспекти от историята на македоно-българския регион. Авторът анализира езиковите, културните и историческите връзки между различни народи, обитаващи този регион, като поставя акцент върху влиянието на пеласгите и тяхната роля в развитието на писмеността и културата.

Сотиров разглежда документи и свидетелства, които предполагат съществуването на писменост сред славянските народи преди времето на Кирил и Методий, като анализира археологически находки и исторически източници. Той също така обсъжда етническата идентичност на гетите и тяхната връзка с траките и славяните, като поставя под въпрос традиционните исторически възприятия.

Книгата е ценен принос към историографията на Балканите, като предлага нови интерпретации и анализи, които предизвикват преосмисляне на установените исторически наративи. Тя е предназначена както за историци, така и за широката публика, интересуваща се от произхода и развитието на народите в македоно-българския регион.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод
Орбини и Одисей в Огигия-Преслав
Мостът
Езикът на Константин Велики
Предкирилска писменост в славянските земи

Въведение
Светилището на Бакхус
Гетските текстове на Овид
Две значими свидетелства
Гети и славяни
Гета и Каракала
Готският ръкопис от Равена
Азбуката на Улфила
Заключения
Отклонения
- Възрастта на глаголицата
- За шарените пророчества и неясните панталони
- Светилището на Бакхус и Рилския манастир