Изоставащото дете и неговата майка от Мод Манони е класически психоаналитичен труд, който разглежда с изключителна дълбочина връзката между детето и майката, когато детето показва изоставане в развитието – било то емоционално, интелектуално или социално. Манони, ученица на Жак Лакан и изтъкнат психоаналитик, изследва как семейната динамика, особено ролята на майката, може да влияе върху блокирането на индивидуализацията и отделянето на детето от родителя.
В основата на книгата стои хипотезата, че детското изоставане често не произтича от вродени дефицити, а е резултат от несъзнателен съюз между майката и детето, в който майката отказва (или не може) да позволи на детето да порасне. Тази симбиотична връзка създава условия за емоционално задържане, което може да се прояви под формата на т.нар. „психично изоставане“ – състояние, което често се бърка с умствена изостаналост.
Манони внимателно проследява сложния процес на субективиране при детето и показва как липсата на достатъчно пространство за автономия може да задуши детското желание да бъде „отделен субект“. Тя подчертава ролята на „желанието на майката“ – дали тя наистина иска детето ѝ да порасне, или несъзнателно поддържа инфантилността му, за да задоволи свои вътрешни липси.
Книгата представя психоаналитични случаи, в които „изоставащи“ деца показват значителен напредък, когато са премахнати от обсебващата майчина среда и поставени в контекст, в който могат да изградят собствена идентичност. Това разкрива колко тясно свързани са психичната структура и семейният контекст, и как психоанализата може да отвори нови възможности за промяна.
Мод Манони не обвинява майките, а ги представя като част от по-широката система на потискане, в която жените често проектират своите нереализирани желания и страхове върху децата си. Тя настоява за подкрепа на майките, които самите се нуждаят от разбиране и пространство за личностно развитие, за да могат да пуснат децата си към автономия.
Съчетавайки лакановски анализ, обективен клиничен опит и дълбоко човешко съчувствие, Манони създава книга, която остава актуална в работата с деца и семейства. „Изоставащото дете и неговата майка“ е незаменим ресурс както за психоаналитици, така и за психолози, педагози и родители, които търсят по-дълбоко разбиране за психичното развитие и психологическите механизми, които го поддържат или възпрепятстват.
Книгата „Изоставащото дете и неговата майка" изследва възможностите за психоаналитична работа с умствено изостанали деца. Особено значение се отдава на отношението между умствено изостаналите деца и техните родители, най-вече майката. Тази книга е изключително ценна за специалистите, работещи с деца, тъй като открива нови възможности за работа със случаи, които често се обявяват за безнадеждни от медицината.
Мод Манони (1923 - 1998) е от холандски произход, прекарва детството си в Индия (в Цейлон) и в Холандия (Амстердам). Член на Международната Асоциация по Психоанализа (Белгийското общество, 1947), тя отива в Париж през 1949 г., за да усъвършенства обучението си при Франсоаз Долто и Жак Лакан. Съоснователка на училището за психотични деца и юноши в Боньой (1969), тя в аналитичен план е съпричастна към една политика на дезалиенация на институциите за хора с психични проблеми.
Училището в Боньой придобива международна известност. През юли 1982 г. тя основава заедно с Октав Манони и Патрик Гийомар „Център за психоаналитично обучение и изследвания" в Париж. През 1983 година създава заедно с Патрик Гийомар колекцията „Аналитично пространство" към издателство Деноел. Автор е на книгите: „Детето, неговата „болест" и другите", „Обучението е невъзможно", „Първата среща с психоаналитика" и др.
-
Автор:Мод Манони
-
Издателство:Център за психосоциална подкрепа
-
ISBN:9549172538
-
Година:2007
-
Страници:185
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично