Последното изкушение
Цена:
30.00лв.
€15.34
-
Код:10630
-
Тегло:0.800 кг
Без съмнение "Последното изкушение" е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. "Ню Йорк Таймс" пише: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор."
Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е богочовек, плът и дух". "Във всеки човек пламва борбата между Бога и човека, а същевременно – и копнежът за помирение".
"За да дам един най-висок образец на борещия се човек, за да покажа, че не трябва да се бои от страданието, от изкушението и смъртта, защото всички те могат да бъдат победени, дори са победени, затова бе написана тази книга", споделя в предговора към романа Казандзакис.
"Времето не е нива, та да се измерва с аршин; не е море, та да се измерва с миля; то е туптящо сърце."
Никос Казандзакис
Никос Казандзакис
"Радикален и революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор."
The New York Times
The New York Times
За Никос Казандзакис
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 - 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 - 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния "Колеж дьо Франс" в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 - 1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата "Св. Мина" в Ираклион.
"Последното изкушение" на Никос Казандзакис е философски роман, който изследва борбата между духа и плътта, човешкия избор и смисъла на страданието. В центъра на произведението стои Христос като човек и богочовек, преминаващ през изкушения, страх и страдание, за да достигне до духовно извисяване. Книгата преосмисля божественото през човешката перспектива и показва, че вътрешната борба е пътят към спасението и помирението.
"Последното изкушение" е една от най-философските и противоречиви творби на Никос Казандзакис, в която борещият се човек се изправя пред вечната борба между духа и плътта. Романът представя Христос като човек от плът и дух, който преживява страдание, съмнение и изкушение, но устоява на страха и греха.
Текстът е възприеман като Новото евангелие, апокрифна човешка изповед, където вярата, любовта и духовността се сблъскват с човешките слабости. Казандзакис показва, че помирението между Бога и човека е универсален човешки урок, а борбата с изкушението не е грях, а изпитание за истинската смелост и духовно извисяване. Романът съчетава философия, религия и човечност, като използва поетичен и проникновен език. Времето не се разглежда линейно, а като туптящо сърце, в което се преплитат минало и бъдеще, за да се разкрие вечният път на душата към светлината.
"Последното изкушение" предлага радикален и революционен прочит на божественото, който показва, че човешката борба и страдание могат да бъдат източник на мъдрост и духовно освобождение. Чрез този роман Казандзакис ни напомня, че всеки човек е богочовек, способен на борба, любов и изкупление, а изкушението е възможност за духовно израстване.
-
Автор:Никос Казандзакис
-
Издателство:Ентусиаст
-
ISBN:9786191643981
-
Година:2021
-
Страници:600
-
Корици:твърди
-
Състояние:отлично