"И всеки човек – каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя – голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят?
Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците наклали огньове, готвеха, децата чакаха гладни.
Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше.
– Как трябва да обичаме Бога, отче? – запита той.
– Като обичаме хората, чедо мое.
– А как трябва да обичаме хората?
– Като ги вкараме в правия път.
– Ами кой е правият път?
– Стръмният.
Из книгата
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис и Мария Казандзакис. След критско въстание семейството бяга в Пирея, където намира убежище. На шест години Казандзакис живее като бежанец. Отгледан сред селяни и труд, той цял живот се връща в спомените за Крит. Учѝ във Францисканското училище в Нахос, където усвоява френски и италиански. През 1902 г. заминава за Атина, за да учи право, и през 1906 г. става доктор по право, като издава и първата си книга „Змия и лилия“.
През 1907 г. заминава за Париж, където следва философия при Анри Бергсон в Колеж дьо Франс. Там развива ницшеанските си възгледи и се вдъхновява от екзистенциалната философия. Между 1910 – 1930 г. пише пиеси и стихове и пътува до Китай, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор в гръцкото министерство на социалните грижи, но подaва оставка през 1927 г.
Макар че никога не е бил член на партия, Казандзакис симпатизира на левите идеи и получава ленинска награда за мир. След пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевизма. Преди Втората световна война живее на о. Егина, а през 1948 г. се премества във Франция. Работи като министър в гръцкото правителство и за ЮНЕСКО през 1947 – 1948 г. Умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Погребан е в родния Крит, близо до църквата „Св. Мина“ в Ираклион.
Художник: Виктор Паунов.
В „Христос отново разпнат“ Никос Казандзакис създава дълбоко философски и хуманен роман, който изследва смисъла на вярата и жертвата. Действието се развива в гръцко село, където жителите решават да разиграят Страстите Христови, но самите те постепенно се превръщат в героите на Евангелието. Романът поставя въпроси за вината, прошката и отговорността, като показва как Божественото и човешкото съжителстват в душата на всеки човек.
Героите на Казандзакис са обикновени хора, въвлечени в драмата на доброто и злото. Сред тях е Мандрас, Панагиотарос, Лентас и Манолиос – овчарят, избран да изиграе ролята на Христос, който постепенно осъзнава своята духовна мисия. Чрез техните страдания и избори авторът изследва моралните изпитания, греха и състраданието, както и цената на истинската добродетел.
„Христос отново разпнат“ е метафора за съвременния свят, в който идеалите се сблъскват с реалността, а вярата се поставя на изпитание. Казандзакис вплита религиозен символизъм, социална критика и философска дълбочина, превръщайки романа в една от най-силните си творби за свободата и човешкото достойнство.
С изключителен поетичен език и драматизъм, авторът изгражда вселена от страдание и надежда, в която човекът търси Бога в самия себе си. „Христос отново разпнат“ е възвишена притча за любовта, смирението и прошката, която напомня, че всяко поколение трябва отново да открие своя Христос.
-
Автор:Никос Казандзакис
-
Издателство:Ентусиаст
-
ISBN:9786191642564
-
Година:2017
-
Страници:528
-
Корици:твърди
-
Състояние:отлично