За буквите
Цена:
25.00лв.
€12.78
-
Код:9992
-
Тегло:0.270 кг
"Уважаеми читателю,
В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт, и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий.
След падането на България под турско робство, културата на българския народ е подложена на невероятно унищожение, чрез избиване на интелигенцията и унищожаване на българската книжнина. Този процес се ожесточава особено много през XVIII в., когато чрез подкупи управлението на българската национална църква се дава на гръцкото духовенство. Преди времето на Паисий Хилендарски, българският народ е на път да загуби напълно своето национално самосъзнание. В такъв случай възниква въпросът: Как след 400 години жестоко турско робство се събуди интересът към съдбата на нашите първоучители Кирил и Методий?
На този въпрос най-добре ще си отговорим с думите на Христо Ботев:
"При страшните и нечувани исторически страдания на нашия народ, паметта на Кирил и Методий се избърса из минеите на фанариотската черква и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществуването на българския народ. Няма повече от 20 години, откакто тази памет се поднови отново чрез борба, която пламна между българския и гръцкия елементи, и която направи 11 май празник на победата над православно-разбойническия разврат, празникът за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възраждане. Така 11 май стана празник народен, празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение."
в. Знаме, 8 май 1875 г.
в. Знаме, 8 май 1875 г.
За първи път в ново време в България, празникът на просветата е бил празнуван в град Пловдив, в архиерейското класно училище Св. Св. Кирил и Методий от учителя Йоаким Груев на 11 / 24.05.1855 г. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в киевски богословник една бележка, че св. Кирил и св. Методий се славят на 11 май по стар стил.
Възстановяването на делото на българските първоучители е по-скоро емоционално, желаещо да възбуди самосъзнанието на българския народ за своята история и култура, но така, че да не предизвиква гнева на турските власти. То не е резултат на строги научни изследвания, а се основава главно на запазените легенди и достъпните за просветените българи сведения. По този начин се възстановява култът към светите братя, който днес е част от самосъзнанието на всеки българин. Това се изразява в химни, стихотворения, романи, празненства и тържества, които възпроизвеждат делото им. И слава Богу, че това е така!
Но днес, когато се опитваме да възстановим историята чрез формална логика и факти, възниква по-различна картина от емоционалната, с която сме свикнали. Като изучаваме непреднамерено фактите, стигаме до изводи, че Кирил и Методий са създатели на първата масова образователна система за българи и славяни, но не непременно създатели на азбуки. Това обаче не омаловажава тяхното дело."
Д-р Николай Иванов Колев
Книгата „За буквите“ на д-р Николай Иванов Колев представлява дълбок историко-културен анализ на делото на светите братя Кирил и Методий, разгледано отвъд традиционните митологизирани представи. Авторът проследява формирането на култа към първоучителите от Средновековието до Българското възраждане, показвайки как църковните, просветните и националните процеси се преплитат в изграждането на българската духовна идентичност.
Колев изтъква, че възраждането на култа към Кирил и Методий през XIX век е не само религиозен акт, но и национално-политическо пробуждане, особено в контекста на турското робство и гръцката църковна доминация. Той проследява еволюцията на празника 11 май, от църковно честване до символ на просветното и духовно освобождение, утвърдено от Христо Ботев и възрожденските учители като Йоаким Груев.
Авторът предлага и нов поглед върху историческата роля на Кирил и Методий, представяйки ги не само като създатели на писменост, а като организатори на първата образователна система, която поставя основите на масовата грамотност сред славяните. Този рационален прочит се стреми да отдели научния факт от емоционалния култ, като едновременно отдава почит на духовния им принос. Произведението е синтез между история, логика и културна философия, което призовава към по-задълбочено разбиране на българската духовна традиция и нейното място в европейската цивилизация.
СЪДЪРЖАНИЕ
Ранното християнство на Балканите. Българска азбука. Религиозни войни
Апостол Павел
Гърците и ранното християнство
Разпространение на християнството на Балканите
Християнство при хуните?
Константин Велики и Никейският събор
Софийският събор, разделяне на църквите
Юлиан Отстъпник
Линеар А. Линеар Б. Глаголица
Коптска азбука. Кирилица
Финикийско-етруска азбука, гръцка, латинска азбука
Писмеността на гетите, геният на Урфил
Християнство по северното крайбрежие на Черно море
Борбата на гърците срещу арианите
Религиозната гражданска война, Виталиан
Комес Марцелин за бунта на Виталиан
Теофан Изповедник за бунта на Виталиан
Йоан Малала за бунта на Виталиан
Йоан Антиохийски за бунта на Виталиан
Георги Кедрин и Йоан Скилица за бунта на Виталиан
Опит за покръстване на босфорските българи
Архиепископия Първа Юстиниана
Житието на Юстиниан, писано на илирийски език с илирийски букви
Новелата на Юстиниан от 14 април 535 г.
Резюме на събитията довели до създаването на Юстиниана Прима
Международно признаване на Юстиниана Прима
Пренасяне на християнството в Русия
Въпросник
Кирил и Методий
Владетели и важни дати
Произход на братята
Азбуката
Кирил
Образование
Предложение за висш държавен пост
Преподавател в Цариград
Спорът с иконоборците
Мисия в Багдад през 851 г.
Методий управител на славянска област 836 - 851 г.
Хазарската мисия 852 г.
Работа над българската писменост, заедно с Методий в Олимп, Мала Азия 853 - 863 г.
Мисията в Моравия 864 - 867 г.
Спорът във Венеция през 868 г.
Рим 868 - 869 г.
Делото на братята в Чехия
Методий
Кои книги са превели Константин и Методий?
Езикът на преводите
Приложение 1: Заточение на одринските граждани след превземането на Одрин през август 813 г. от княз Крум
Приложение 2: Завръщане на заточените от Крум одринските граждани във Византия през 836 г. след 23-годишно изгнание
Литература
Приложение 2: Завръщане на заточените от Крум одринските граждани във Византия през 836 г. след 23-годишно изгнание
Литература
-
Автор:Николай Иванов Колев
-
Издателство:Гута - Н
-
ISBN:9786197444605
-
Година:2022
-
Страници:198
-
Корици:меки
-
Състояние:отлично