Борис и неговите синове, част 1 и част 2

"Борис и неговите синове“ е епичен разказ за титаничния устрем на княз Борис I да изгради и утвърди една нова, християнска и просветена България. Това грамадно държавническо дело обаче е изправено пред неочакван срив, когато на престола застава първородният син Расате, чийто разгулен живот и престъпления застрашават да разрушат всичко съградено. Романът разгръща мащабна психологическа драма за един баща, принуден да вземе най-жестокото решение, за да спаси своето грамадно дело, изваждайки Симеон от манастира по необходимост, за да му предаде властта сред руините на една семейна трагедия.

Какви проблеми е имал Борис по своя път? Колко тежки решения е трябвало да вземе? Защо в кратката справка на историята четем имената само на Расате и Симеон, след като летописите на времето ни казват и за още двама синове? Кои са те? Каква е тяхната роля в събитията и тяхната съдба? Дали Възходът на християнството и книжовността в България са носели само радостно удовлетворение или пътят им е белязан от сривове и трагични решения?

Този мъченически път към възхода е разказан в романа „Борис и неговите синове“.

Единият том съдържа 720 броя страници, а другият том съдържа 656 броя страници.

„Този роман е посветен на знаковата епоха на християнизацията и „Златния век“. Галина Златарева проявява завидна отговорност към историческата материя, базирана на отлично познаване на източниците и най-новите дискусии в науката. Авторката изгражда автентична панорама на „живия живот“ отпреди едно хилядолетие, въвличайки ни в сложна плетеница от политически събития и човешки съдби. Образите на кан Борис, Валдамир-Расате и Симеон са далече от схематичните или идеализирани типажи – те са пълнокръвни личности с достойнства и слабости. Разказът е обективен, увлекателен и освободен от ненужна патетика. Подобен труд върху една трудна тема не само провокира интереса на широката публика, но и помага да съпреживеем миналото, без което не можем – и като българи, и като човеци.“
Проф. Пламен Павлов

„Историята, която искам да ви разкажа, е моят опит да надникна в недоизреченото в хрониките. Исках да разбера хората отпреди 1100 години. Онези, вземалите трудни решения. С писането на всяка страница аз живях сред тях. Усещах техните радости и още по-силно тревогите им. Видях как Борис застила не с каменни плочи пътя към целта си, а с болезнени решения. Как ръцете му треперят, докато върху руините на собственото си сърце гради храма на нашето бъдеще. И как жертва много, без да си дава сметка колко е това „много“, защото и радостта понякога наранява. От всичко в този живот може да те заболи... Разказвах не толкова за миналото, колкото за съзнателния избор и неговата цена. В книгата ми има битки и победи, любов, загуби и достойнство. Но и живи хора – несъвършени, търсещи, понякога силни, понякога чупливи. Каквито сме и ние. Влез в тази история, читателю, не като наблюдател, а като съучастник, защото тя не е приключила – тя все още се пише. С теб.“
Галина Златарева

Съвместно издание на издателство „Сиела“ и издателство „Архипелаг“.

„Борис и неговите синове“ от Галина Златарева е мащабен исторически роман, посветен на една от най-значимите епохи в българската история – времето на княз Борис I, покръстването и утвърждаването на християнството в България. В центъра стои държавническата мисия на Борис, неговият стремеж да изгради нова, християнска и просветена държава и огромната лична цена, която трябва да плати за осъществяването на тази цел. Историческите събития се преплитат с семейна трагедия, политически конфликти и тежки морални избори, превръщайки разказа не само в хроника на една епоха, но и в силна човешка драма.

Княз Борис е представен не просто като владетел и покръстител на България, а като баща и човек, поставен пред решения, които разкъсват собственото му семейство. След огромните усилия за утвърждаване на християнството и просветата идва неочаквано изпитание – на престола застава неговият първороден син Расате. Поведението и действията на новия владетел застрашават да разрушат постигнатото и принуждават Борис да избира между бащината любов и бъдещето на държавата. Именно този конфликт между личното и общественото се превръща в един от най-силните драматични центрове на романа.

Образът на Владимир-Расате е разгърнат като част от голямата семейна и политическа трагедия. Неговото управление поставя под въпрос посоката, избрана от Борис, и изправя България пред опасността от връщане назад и разрушаване на постигнатото. Така сблъсъкът между баща и син надхвърля рамките на семейния конфликт и се превръща в борба за бъдещето на държавата. Борис трябва да предприеме действия, които за един владетел могат да изглеждат необходими, но за един баща носят неизмерима болка и превръщат успеха му в победа, белязана от лична трагедия.

На този фон се появява Симеон, чийто живот първоначално е свързан с духовното и книжовното поприще. Обстоятелствата обаче го извеждат от манастира и го поставят в центъра на политическите събития, когато Борис решава именно на него да повери властта. Романът проследява превръщането на Симеон във владетел и началото на пътя към епохата, която по-късно ще бъде свързана с културния разцвет на България. Зад бъдещото величие обаче стои семейство, преминало през тежки конфликти и загуби, което придава на познатите исторически личности много по-човешко измерение.

Особено любопитна страна на „Борис и неговите синове“ е стремежът да се обърне внимание и на по-слабо познатите синове на княз Борис. Авторката задава въпроса защо в кратките исторически разкази най-често остават имената на Расате и Симеон, докато летописите говорят и за други двама синове. Романът търси отговори за тяхното място, роля и съдба, като използва празнините в историческите свидетелства като пространство за художествено изграждане на личности и отношения. Именно така книгата се опитва да надникне в онова, което хрониките не са успели да разкажат докрай.

В основата на повествованието стои християнизацията на България, но тя не е представена като прост и безболезнен исторически процес. Романът поставя въпроси за съпротивата, жертвите и политическите последици, които съпътстват огромната промяна. Възходът на християнството и книжовността е разгледан като път, изпълнен не само с успехи, но и със сривове, конфликти и трагични решения. По този начин историческият разцвет придобива човешка цена, а зад големите събития се разкриват хора, които трябва да живеят с последствията от собствените си избори.

Важен пласт на романа е и раждането на българската книжовност и просвета. Епохата, в която се развива действието, поставя основите на културния възход, свързан впоследствие със Златния век на България. Историческите промени обаче са представени през съдбите на реални личности – хора с амбиции, страхове, слабости и противоречия. Според оценката на историка проф. Пламен Павлов, романът се основава на сериозно познаване на историческите извори и съвременните научни дискусии, като изгражда пълнокръвни образи на Борис, Расате и Симеон, а не идеализирани исторически символи.

Авторката Галина Златарева поставя особен акцент върху съзнателния избор и неговата цена. Нейният интерес е насочен към хората зад историческите имена – към онези, които са вземали решенията, променили бъдещето на страната, но са плащали за тях със собствените си чувства, семейства и спокойствие. Затова в романа присъстват битки и победи, любов и загуби, сила и уязвимост, а героите са представени като несъвършени, търсещи и противоречиви личности. Така историята престава да бъде далечна последователност от дати и се превръща в драма на реални човешки съдби.

Особено силен е образът на Борис като владетел и баща, защото върху неговите решения тежи двойна отговорност. От едната страна стои човекът, който иска да защити собствените си деца, а от другата – владетелят, който носи отговорност за съдбата на цяла България. Колкото по-голямо става държавническото му дело, толкова по-болезнени се оказват изборите, които то изисква. Романът превръща тази дилема в размисъл за властта, дълга, саможертвата и моралната отговорност, показвайки, че зад най-великите исторически решения понякога стоят дълбоко лични трагедии.

„Борис и неговите синове“ е историческа сага за създаването на християнска България, за началото на една нова духовна и културна епоха и за хората, които стоят зад големите промени. Книгата съчетава исторически факти, психологическа драма и художествено въображение, за да пресъздаде живота отпреди повече от хилядолетие като непосредствен и човешки. Това е роман за княз Борис I, Расате, Симеон и тяхното семейство, но едновременно с това и разказ за една държава, която преминава през болезнено преобразяване по пътя към своето културно и политическо величие.